11 въпроса за печата на цифровите снимки
(част първа)
2008 © Павел Косенко


Цифровата фотография позволява разглеждането на резултатите на монитора, затова днес печатаме значително по-рядко, отколкото във филмовите времена. Именно по тази причина растат и изискванията към качеството на хартиените копия: губейки време за подбор и обработка на най-добрите снимки, ние очакваме да видим не по-малко от прекрасен резултат. Как да постигнем максимално съвпадение между това, което виждаме на монитора и на фотохартия?  При подготовката на файловете за печат у мнозина (даже опитни) фотографи възникват въпроси. Ще се постарая да дам отговор на най-често задаваните.

  • Какви технологии за печат съществуват?
  • Какво е минилаб?
  • В какъв максимален размер може да се напечата файла?
  • Каква е разликата между 10х15 и 11х15?
  • Цял или изрязан кадър - как да задам режим на печат?
  • Как се управлява рязкостта на отпечатъка?
  • Каква хартия да избера - матова или гланцова?
  • Как да направя така, че отпечатъка да съответства на изображението на монитора?
  • Какво е корекция на цвета при печат и за какво е необходима?
  • Как да разбера параметрите на корекциите, които е направил операторът?
  • Може ли да се печата в истинско черно-бяло?

Какви технологии за печат съществуват?

Най-разпространените днес технологии за печат сa:
химичен процес;
струен печат.

В първия случай изображението се проектира върху хартията на тъмно; по нататък отпечатъка постъпва в химически
процес - проявяване, фиксаж, промиване. Точно като в доброто старо време, чак до изсушаването. Единствено гланцпреса няма, а лъскавата повърхност е реализирана в самия материал - това са матова, гланцова, а също и хартия с метализирано покритие) и др.

Във вторият случай изображението се формира от пигменти. Списъкът на материалите за струен печат е огромен: не само хартия, но и платно, джинс, мрежести тъкане, прозрачни и метални основи, винил, акварелна хартия и много други.

И двете технологии представляват голям интерес за снимащата аудитория. Всяка от двете има своите особености, предимства и недостатъци. При сравнението се разглеждат такива параметри, като формата на печат, спектъра от материали, себестойността, износоустойчивостта, цветовото пространство, скоростта на печат, цената на оборудването, изискванията за площ и условия на експлоатация, стабилност на параметрите на печат, възможността за тиражиране, последваща финална обработка (покриване с лак, ламиниране, подлепване върху основа) и т. н. Трудно е да се нарекат конкуриращи се технологии. За различните задачи се използват различните възможности.

По експертни оценки, делът на химичния фотопечат днес е около 85-90% от общия обем. В рамките на тази статия ще стане дума за химическия фотопечат. Макар, че повечето разгледани въпроси са напълно приложими и за струйната технология на печат.



























Какво е минилаб?

В съвременните фотолаборатории основната маса от снимки се печата на специални машини, наречени минилабове. Това оборудване е ориентирано към печат на малки и средни формати - като правило,
от 10х15 до 30х90 см. включително. Особеност на минилабовете е оптимизацията на процесите за масов печат на типови (не произволни) формати. С помощта на специално лазерна или светодиодна глава изображението от графичния RGB-файл се експонира върху фотохартия със светочуствителна емулсия, по-нататък хартията преминава през класически "мокър" процес. Съвременните минилабове заедно с технология за работа в локална мрежа позволяват да се печатат 1000-1800 хартиени копия 10х15 см. в час. При печат отфилм, негатива или диапозитива се сканират от специален вграден скенер, нататък нещата продължават като при обикновен файл. В малките лаборатории, където честото спиране на процеса не е критично за бизнеса обикновено има една машина. В средните и големите рядко има по-малко от 2-3 високопроизводителни минилаба.

За последните няколко години на  производителите се свиха да два гиганта - Noritsu и Fuji. По неофициални данни за правени опити за сливането на съответните подразделения в единна корпорация, но Антимонополният комитет на Япония не го е допуснал. В резултат на това двете компании произвеждат практически еднакви минилабове под марки. Всички останали прекратиха дейността си. Отскоро се появиха китайски производители, в частност Sophia.

Освен минилабовете има печатни машини за голям формат. Лидер на "големия формат" днес са италианците от Durst. Като цяло технологията е като при минилабовете, като цветовете са с по-широк диапазон. Ако минилабовете са ориентирани към типови формати, машините голям формат позволяват печат на произволен размер в рамките максимално възможния.

В какъв максимален размер може да се напечата файла?

Преди да се даде за печат, много фотографи търсят в Интернет таблици за съответствието на броя мегапиксели на матрицата и возможните размери на печат. Такива таблици действително съществуват, но е важно да се разбере, че са условни. Работата е там, че възприемането на изображението пряко зависи от условията на разглеждане и в частност, от разстоянието, от което ще гледаме снимката. Спомнете си уличните билбордове на стената на девет етажен блок: ако приближите наблизо, ще видите пиксели с размерите на конска глава, и нищо повече. Но дали такова изображение е предназначено да си забием носа в него? Разбира се, че не. А можем ли да приближим толкова? Едва ли. Затова, преди да се пристъпи към съставяне на таблица с размерите, ще уточним: тя ще ни помогне само да се ориентираме при разглеждане само от близко разстояние. Отблизо, защото само  тако можем да оценим оптичната резолюция на печат. Колкото по-голям е форматът, толкова по-голямо ще бъде разстоянието, от което се разглежда. Затова с ръста на формата намалява значението на резолюцията на печат за възприятието на окото.

* Примерна таблица с размерите на  печат












* Практиката показва, че в случаите на химичен процес при печат, благодарение на оптичните свойства на емулсията на фотохартията достатъчна резолюция за качествен печат е 200 dpi. Таблицата е изградена изхождайки от тази резолюция. Напомням, че колкото по-голям е форматът на печат, толкова се увеличава разстоянието, от което се гледа.

На практика резолюцията на печат за уличните билбордове едва достига до 20-30 dpi. Не веднъж ми се е налагало да печатам снимките от 8-мегапикселовата ми камера с размер 76 х 112 см. Ако такава снимка се гледа от упор, ефектът на пикселизация е забележим. Ако се гледа в нормални условия (от разстояние два пъти по-голямо от диагонала на изображението), дори не може да се заподозре, че резолюцията за печат е била едва 100 dpi.

























Каква е разликата между 10х15 и 11х15?

Изначално форматите на печат са разчетени за най-разпространените формати кадри. В зората на филмовата ера повечето любителски камери са снимали на филм с формат на кадъра 24 х 36 мм. Съотношението на страните на такъв кадър е 2:3 - именно под него се създали форматите за печат 10 х 15, 20 х 30, 30 х 45 и др.

С появяването на цифровите фотоапарати, производителите започнаха да се ориентират по формата на компютърните монитори, който в повечето случаи е със съотношение на страните 3:4. Днес най-разпространени са камерите от двата типа:

  • със съотношение на страните 2:3
  • със съотношение на страните 3:4

Ако се напечата кадър 3:4 във формат 10х15, значителна част от изображението ще остане извън пределите на печат, или на снимката ще се образуват широки бели полета (в зависимост от режима на печат). За да се отстрани това недоразумение, фотолабораториите започнаха да предлагат нов формат за печат - 11х15, съотношението на страните на което е близко до 3:4. Днес той вече стана стандартен.

Ако печатате снимките без предварително кадририране, за избора на оптималните формати за печат е необходимо да се изясни съотношението между страните на кадъра на вашата камера.

Долу са показани най-разпространените формати за печат във връзка със съотношенията на страните на кадъра:










Цял или изрязан кадър - как да задам режим на печат?

Понеже форматът на всеки файл има произволни размери (и произволни съотношения на страните), при неговия печат във всеки от стандартните формати възниква въпросът как да бъде кадриран. Математически съществуват само три варианта на разполагане на изображението върху хартиения отпечатък. В програмното обезпечение на минилабовете съответстващите режими на печат са означени по следния начин:

overall (целият кадър);
cut (изрязан кадър);
real size (реален размер).

Да разгледаме действието на тези режими по-подробно.















Изходен кадър
Цял кадър

Кадърът се разполага в отпечатъка така, за да се помести в него цял. От гледна точка на геометрията изображението се вписва в крайните размери на принта. В този случай на хартиеното копие могат да се получат бели полета:













Изрязан кадър

Кадърът се разполага на отпечатъка така, че няма бели полета. Геометрически изображението като че ли се "разпъва" до крайните размери на принта. Важно е да се знае, че това става за сметка на възможна загуба на част от изображението:















Реален размер

В този режим печатът е "пиксел в пиксел" - в съответствие с геометричните размери на изходния файл и оптичната резолюция на печатната машина. При това в зависимост от размера на файла и избрания формат са възможни два варианта:
- ако размерът на файла е по-голям, част от изображението ще излезе извън пределите на отпечатъка. При печат real size минилабовете центрират изображението:
















- ако размерът на файла е недостатъчен, изображението ще заеме само част от отпечатъка. В този случай от всички страни могат да се образуват бели полета:














начало
източник
към част втора


ВЕЛИКИ ФОТОГРАФИ


MADE  IN  BULGARIA


ХУМОР



ОСНОВНИ ФОТОГРАФСКИ
ПОНЯТИЯ


ФОТОГРАФСКИ ЖАНРОВЕ



СТАТИИ ЗА МАКРОФОТОГРАФИЯТА


СТАТИИ ЗА ФОТОГРАФИЯТА



Брой мегапиксели
Препоръчителен размер на отпечатъка при разглеждане "от упор"
2
15 х 20 см.
4
20 х 30 см.
6
25 х 35 см.
8
30 х 40 см.
10
35 х 45 см.
12
40 х 50 см
Съотношение на страните на кадъра 2:3
Съотношение на страните на кадъра 3:4
10 х 15 см.
11 х 15 см.
15 х 20 см.
15 х 22 см.
30 х 45 см.
30 х 40 см.
macropic.net